Смъртта на Автора

Някога, в един по-снобски етап от живота ми, бях чела нещо за това есе на Ролан Барт.

Софтуер пести внимание

Струва си да прочетете тази статия или оригинала в Бизнес уик
От нея разбираме, че проблемът с липсата на концентрация е сериозен – 28% загуба на работно време, което е още един, но разнороден аргумент за привържениците на икономиката на вниманието. Тази теория (не съм сигурна, че трябва да се нарече така) твърди, че вниманието е валутата, с която плащаме за безплатната информация.

Младите са бързооки и уморени от новини 2

Продължение на доклада на Асошиейтед Прес

Information Rules 1

Information Rules:
A Strategic Guide to the Network Economy
Carl Shapiro and Hal R. Varian

Първа глава
Информационната икономика
В края на века, светът става по-малък. Публиката бързо печели достъп до нови и драматично по-бързи комуникационни технологии. Предприемачите, които са в състояние да се възползват от безпрецедентни икономии от мащаба, изграждат огромни империи. Бяха направени големи състояния. Правителствата поискаха тези влиятелни нови монополи да бъдат държани под отчетност чрез нови антитръстови закони. Всеки ден нови виждаме нови технологични постижения, при което старите бизнес модели изглеждат неприложими повече. Засега някакси основните закони на икономика се потвърждават. Тези, които им се подчиняват, оцеляват в новата среда.

Хората, които не пестят вниманието си

Из книгата „Микротрендове“ на Марк Пен
(Тази глава е показателна за начина, по който Пен аргументира тезите си)

Общоприето е да мислим, че обхватът на внимание на американците се свива. Преди няколко десетилетия ние съкратихме продължителността на рекламите от 60 на 30 секунди, а сега очевидно правилната дължина на интернет рекламите е 15 секунди.
Но някои хора оперират на напълно различна дължина на вълната. От книги до филми, продукти и новини, те търсят повече дълбочина, повече информация, реални отговори на въпросите от живота.

Наблюдения върху шума в заведенията и на други места

Оказа се полезно да се вслушам в ежедневието, вместо да се правя на умна пред компютъра. Преди няколко дни ме заведоха в една от известните бирарии в центъра и се стреснах от количеството шум в просторните, но препълнени помещения. Малко по-късно, в една модерна сладкарница със съвсем малко по-ниска гъстота на населението, но почти тиха, се размислих върху разликата в децибелите:
Разбира се, човек веднага би си помислил за силата на контекста.

Изгубени в изобилието

Влизам в интернет, за да видя дали някой ми е писал и неусетно се озовавам пред статия за космическия туризъм, след като преди това съм прочела репортаж за новите градски култури, прегледала съм няколко клипа, пратени ми от доброжелатели по кюто, написала съм поне 1000 думи в онлайн разговори, които не са важни, и съм прочела мненията за нещата от живота в поредния форум, където съм била запратена, последявайки невъзстановима вече поредица от линкове. С изненада установявам, че са минали два часа, през които нищо не се е случило, може би с изключение на това, че съм научила нещо ново за Космоса, което скоро ще забравя. Както вече съм забравила и какво точно очаквах да намеря, когато започнах да сърфирам.