1/3 от интернет разчита на реклама

34% от интернет приложенията разчитат на парите на рекламодателите. Или поне, ако се съди по 100-те най-добри уеб приложения за 2008 г.
Кои са другите модели и пълна класификация на начините за печелене на пари онлайн тук

Новият бизнес модел е открит?

Една статия на Ню Йорк Таймс потвърди теориите ми за безплатното съдържание. Но не заради това, разбира се, тази статия трябва да бъде прочетена от всеки новинар.Тя се появява по време, когато дискусията за бъдещето на вестниците става все по-разпалена (ето нещо по въпроса)
Следва бърз и малко съкратен превод:

Защо четем новини?

Може и да го има някъде, но не съм намирала отговор на този въпрос – отчасти с изключение на тази анкета и изследването на АП и „Контекст рисърч“. В такъв случай не ми остава друго, освен да обобщя наблюденията си.
Потребителите на новини, според тяхната мотивация, се делят на три групи:

Новини или просто content

Тази сутрин, докато се запознавах с пресата, отново се размислих над задълбочаващата се тенденция при един вестник да не се отличава от останалите: същите новини, каквито има навсякъде, никакви разследвания, дори никакви шантави инициативи, предназначени да мобилизират аудитория, която рядко купува вестник. Тук-там някой интересен коментар (но все повече ми се струва, че единственият начин да спечелиш аудитория с коментари е да имаш еднакво високо ниво на всички коментари и анализи, което е непостижимо за която и да е българска медия; за жалост).

Младите са бързооки и уморени от новини 2

Продължение на доклада на Асошиейтед Прес

Младите са бързооки и уморени от новини 1

Едно проучване на the Context-Based Research Group, осъществено по поръчка на АП и обявено миналата седмица, хвърля доста нова светлина върху модела на потребление на новини на младите. То потвърждава тезата, че младите са уморени от много информация, но отива малко по-далеч, като внушава, че зад излишеството от факти се крие дефицит на разбиране.

Новинарските сериали

В разгара сме на поредния новинарски сериал – тръгнал от аферата „Куйович-Иванов-Петков“. И преди се случваха подобни – историята на Вальо Топлото или, за да сменим темата, преселението на Зрънкови*. А помните ли „Оня списък“? Вероятно не, което идва да покаже, че само постановка от ранга на аферата „Уотъргейт“ има шанса да стане евъргрийн. Но има една важна разлика между аферите от 90-те и сегашните – тогава нямаше търсачки и организатори на съдържание, така че “закъснелите“ по-трудно навлизаха в новината. Сега разрастването на един скандал и каквато и да е новинарска сага привлича публика на втория или третия ден, но благодарение на интернет вече не е трудно да проследи началото на историята.