Гугъл в мозъка

Колко бихте платили, за да ви сложат малък чип в мозъка, така че да удвоите капацитета на краткосрочната си памет? Това пита Gary Marcus, професор по психология и автор на книгата „Бъг: случайната конструкция на човешкия мозък“.

Изненадите на ума

Подсети ме тази подборка от материали в онлайн изданието на Таймс. Озаглавена е „Изненадай се“ и е на тема кое как помага на ума 

Интернет, ти мислиш за всичко

Сигурно не за първи път ще се замислите до каква степен интернет и въобще технологиите променят навиците ни не само на общуване, но дори на запаметяване, филтриране на информация и …мислене. Не помниш, защото имаш Save , не учиш, защото има Wikipedia, дори спелчек-ът и преводите са автоматизирани по някакъв начин. Ще призная, че неведнъж „на живо“ съм се улавяла, че ми липсват клавиша Back или History. А колко пъти съм намирала интересни статии и съм ги зарязвала за по-късно, защото мрежата ти дава измамното усещане, че притежаваш цялото знание на света. 
 Не ми беше хрумвало да нарека това аутсорсинг. 

 Дейвид Брукс го прави в статията си за „Ню Йорк Таймс“:

„Сега може би се чудите дали в процеса на аутсорсинг на моето мислене, губя своята индивидуалност. Не точно. Моите предпочитания са по-стеснени и по-индивидуализирани от когато и да било. Това, което губя, е моята автономност. Предал съм контрола над моите решения на универсалния ум.“.

Иначе доста поводи за размисъл в тази статия и обезсърчаващ финал – http://www.economist.com/blogs/freeexchange/2007/10/tragedy_of_the_common_brain.cfm

Все пак бих разграничила темата за комерсиализацията и размяната на евтина или безплатна информация от това, което в статията наричат зависимост от обществения интернет мозък. Тъкмо това е оригиналната идея на статията за мозъчния аутсорсинг, която променя представите ни за потребителски избор, криви на търсенето и прочие.
(Едно мнение за вредите от достъпното знание можете да видите тук)