Икономика и информация

Довиждане засега

ivanina — Sun, 12 Jul 2009 19:11:28 +0000

Поради други ангажименти няма да мога да поддържам блога. Някои от материалите са преместени на партньорски сайт.

Posted in Поводи и съмнения

Новините, които можеш да загубиш

ivanina — Wed, 06 May 2009 05:48:19 +0000

Сега е раят на потребителите на информация, които получават най-доброто от стария и новия модел (енергични репортери, опитни редактори, от една страна, ниска цена, от друга). Но това няма да продължи дълго. Скоро ще започнем да получаваме това, за което плащаме, а то няма да е много.
Това е заключението на Джеймс Суроуиеки в тази статия за Ню Йоркър. Той сравнява проблемите на вестникарството с неправилната преценка на променящите се обстоятелства. Това е примерът с жп компаниите, описан в книгата на Теодор Левит „Маркетингово късогледство“ – сега издателите се концентрират върху проблемите на вестниците, без да разбират, че са в информационния бизнес.

Posted in Нещо за четене

Анкета

ivanina — Thu, 30 Apr 2009 18:09:40 +0000

Posted in Анкети

Медиите: филтър или предавател

ivanina — Wed, 22 Apr 2009 05:52:35 +0000

Ако не бяха скандалът и прелюбопитният правен казус около него, не бих обърнала внимание на астролога Лещански. Но упоритите внушения, че виновен е не той, а медиите, разпространили информацията, провокират към размисъл. Това, разбира се, са крайни мнения. В други случаи сме чували и противоположните нервни реакции, стигащи до обвинения в цензура. Въобще медиите са удобна мишена, но въпреки това изискването те да филтрират информацията, която предават на публиката, означава, че същата тази публика им отрежда роля, която не иска да им признае явно.
Тези, които ме познават, знаят, че не обичам да давам голяма гласност на информации, които смятам за „глупости“. Това започна да се променя, откакто започнах да се интересувам от „индустриалната“ страна на информацията. И тъй като „глупостите“ се случват непрекъснато, няма как те да бъдат скрити от публиката. За да няма неясноти – в спомената ситуация бих обърнала внимание на прогнозата, ако тя вече е предизвикала отзвук, например, ако хората са започнали да купуват палатки, ако някой от градската управа се е изказал (това вече е нещо, което реално се случва и не може да бъде пропуснато), бих потърсила специалисти (правилото на второто мнение, особено задължително в критична ситуация)…. но в никакъв случай не бих сложила бомбастичното предсказание на първа страница, особено самичко. Доколкото разбирам, това е било направено в конкретния случай от хасковските медии.
Какви изводи следват от тази история:
1) Информацията се потушава с повече информация. Всеки разпространител на слухове го знае.
2) Настояването медиите да цензурират информация, която изглежда ненадеждна или несериозна, противоречи на основни принципи на журналистиката. Това е тънък въпрос, защото само информацията за минали събития е проверяема, прогнозите – не са (разбира се, описаният случай не е толкова труден за разрешаване, защото предсказването на земетресение е очевидно невярно; но аз използвам този случай само като ярък повод). Не се предполага, че журналистът е достатъчно компетентен, за да може да каже кое са „глупости“ (виж по-нататък). Финансовата криза, например, се оказа много благодатен терен за всякакви гадатели и обикновени спекуланти; но как да познаем кое е истина и кое – манипулация.
Второ, дори една медия да реши, че дадена информация не е вярна или подвеждаща, това не би променило нищо, ако останалите медии я тиражират. Задейства се дилемата на затворника … или познатият на всеки репортер кошмарен въпрос „ние това защо го нямаме“. Затова медиите, които постоянно се дебнат, не рискуват да пропуснат новини с потенциала да имат голям резонанс. Мъдростта (или безумието) на тълпата са по-силни. Това е нещо, за което често мисля покрай финансовата криза – познавам хора, които в лятото на 2007 г. усещаха, че ръстът на фондовия пазар е нестабилен и въпреки това не излизаха от борсата. „Защото ще ме изтласкат.“
3) Ще се възползвам от повода, за да маркирам и въпроса (сам по себе си достатъчен за монография) кой е най-добрият филтър – просветеният журналист или „мъдростта на тълпите“. Не споменавам експертите, които са обект, а не посредник. Всъщност, въпросът може да се зададе и по-широко – как решаваме кой експерт, артист или астролог заслужава доверие и известност? „Мъдростта на тълпите“ – заради книгата на Суровиеки и заради уикипедия и социалните медии, е модерният отговор. Имам поне две възражения срещу него. Първо, мъдрата тълпа е нехомогенна и се състои от независими един от друг индивиди. Но колкото повече информация си обменят хората, толкова повече те започват да разсъждават колективно и стават зависими от тази информация. Дори журналистът да не отдаде водещо място на предсказанието за земетресение, достатъчно е да се намерят един-двама достатъчно популярни членове на социална мрежа, които да й обърнат внимание и вече ще имаме епидемия. Въпросът е дали тълпата ще има достатъчно мощ, за да се противопостави на фалшивата информация и да я опровергае. Според мен отговорът зависи от типа информация и … от случайността.
Едно е сигурно – разпространението на информация вече не е толкова централизирано, както беше някога.
Второ, журналистът, за разлика от активиста в социалните мрежи или сайтовете за споделяне, е „упълномощен“ от публиката да търси повече информация по случая. По дефиниция той носи и отговорност за своя избор. Не само пред съда (пази Боже), но най-вече пред читателите, които трябва да бъдат убедени, че си заслужава и следващият път да платят за неговата информация.
Но не съм склонна да отрека напълно вината на медиите за тази и подобни истерии. С едно уточнение – отговорността на медиите не е, че са дали гласност на паника, която вече се е създала, а в това, че превръщат във фактори на общественото мнение, в звезди и във вип персони хора, които далеч не са заслужават това. Ако криворазбраното търсене на по-високи тиражи не бе отредило звезден статут на Лещански, никой нямаше да се върже на прогнозата му.
Ще сложа точка тук, тъй като на това място следва възражението, че социалните медии са безкористни и оттам нататък – една дълга дискусия…

Posted in Поводи и съмнения

Три повода от наградите „Пулицър“

ivanina — Tue, 21 Apr 2009 19:03:00 +0000

Триумф на Ню Йорк Таймс и нито една награда за финансов журналист в годината, през която финансовата криза превзе медиите. Това е обобщението на наградите Пулицър. Три кратки бележки:
Първата е анкетата на Феликс Семън, от която излиза, че пропускът се дължи на неумението на журито да се справи с тази сложна материя.
Втората е съвпадението на добри и лоши новини – само ден след триумфа си Ню Йорк Таймс отчете феноменални загуби, а акциите на медийната компания поевтиняха с 13%. Нещо не е наред.
Накрая, направи ми впечатление признанието за новите медии и интернет. За първи път тази година наградата отразява “ „хибридния характер на журналистиката, комбинация от текст, снимки, онлайн съдържание“. Откъдето трябва да си направим извода, че онлайн съдържанието не е субстанцията на новината, разбирана като факт, поднесен с повече или по-малко красноречие, нито пък е само визията (снимки), а онова неуловимо нещо, което подпомага възприемането, управлява вниманието ни и ни кара да отсеем информацията, която ни е полезна…

Posted in Поводи и съмнения Tagged: журналистика

Публична стока?

ivanina — Tue, 07 Apr 2009 05:06:34 +0000

Още малко за това доколко информацията е публична стока или поне доколко може да се консумира, без да се нарушават интересите на конкурентните потребители.
В тази статия за търговете за ипотекирани имоти се съдържа чудесна илюстрация за една специфика на информационните стоки, за която и преди съм писала. Обърнете внимание на изречението „Честа практика е обявите да се отлепват, за да се намали конкуренцията при търговете и имотите или вещите да се купят по-евтино.“
Това е повод да се замислим върху кандидовските внушения за информацията, които битуваха в зората на интернет революцията. Досегашният модел бе изграден върху убеждението, че когато един продукт е добър, той ще се чете повече и количеството ще бъде единственият измерител за неговото качество; технологиите насърчиха споделянето, пренасочването, линкването, класирането, подсказването по аналогия и прочие…
Тази статия е само един повод да се замислим дали ценната информация е тази, която е популярна. Ако научите хубав виц, ще искате да го споделите с всички приятели, но ако знаете със сигурност, че китайската централна банка планира да продаде резервите си от долари (избирам този далечен пример, за да не ме хокат от БНБ), едва ли ще го напишете в блога си. Ценната информация понякога е тъкмо тази, която се знае от малцина.
За мен лично това винаги е било едно от основанията да не вярвам на модела, който измерва ценността на информацията единствено и само чрез популярността. Напоследък виждам, че – донякъде благодарение на кризата, предишното залитане към количествената експанзия започва да се изживява.
Малко встрани от темата на този блог – един друг поглед към популярността, който (освен всичко друго) ни подсеща да не злоупотребяваме и с елитарните си нагласи;)

Posted in Поводи и съмнения

1/3 от интернет разчита на реклама

ivanina — Sun, 29 Mar 2009 13:26:55 +0000

34% от интернет приложенията разчитат на парите на рекламодателите. Или поне, ако се съди по 100-те най-добри уеб приложения за 2008 г.
Кои са другите модели и пълна класификация на начините за печелене на пари онлайн тук

Posted in Поводи и съмнения Tagged: бизнес модел, жураналистика, интернет, новини, free, fremium

Новият бизнес модел е открит?

ivanina — Sun, 29 Mar 2009 12:53:53 +0000

Една статия на Ню Йорк Таймс потвърди теориите ми за безплатното съдържание. Но не заради това, разбира се, тази статия трябва да бъде прочетена от всеки новинар.Тя се появява по време, когато дискусията за бъдещето на вестниците става все по-разпалена (ето нещо по въпроса)
Следва бърз и малко съкратен превод:

Репортерите зад граница бяха първите жертви на съкращенията в медиите, което остави широко пространство за онлайн начинания като GlobalPost, пише Ню Йорк Таймс. За разлика от много нонпрофит репортерски медии, този сайт, който тръгна на 12 януари, смята да прави пари.
С 65 кореспондента по света, обучени репортери, нетърпеливи да продължат да работят по своите техми дори след като потенциалните работодатели изчезват, Глоубъл Пост, започва да предлага микс от новини и статии, с която само шепа от другите меди могат да съперничат.
Последните статии включват репортажи от неизвестната война в Тайланд до историята на индийски йога, който се тревожи за световната финансова криза.
Подкрепяното от реклами репортерство е само част от бизнес плана на GlobalPost. Ако е успешен, той ще зависи частично от това колко хора се абонират за платената секция, която се тества сега. Тя се нарича Passport, и предлага достъп до кореспонденциите, включително ексклузивни репортажи по бизнес теми, привличащи по-малък интерес от страна на масовата публика, до конферентни разговори и срещи с репортерите, както и емийли с извънредни новини от тях
Абонатите, които трябва да платят 199 долара годишно, могат да подсказват идеи за статии. Ако сте член, ще имате глас на редакционните срещи, макар че сайтът ще решава какви истории да преследва, казва Чарлз Сенът, основател и изпълнителен редактор. Той казва, че Passport трябва да създаде чувство на общност за абонатите, които иначе смятат нюзрумовете за непроницаеми и непредвидими.
Кореспондентите на GlobalPost по света, получават допълнително за работата си за платената част. Основната компнсация е 1000 долара на месец за четири статии плюс дял в предприятието. Сайтът има 500 заявления за работа.
Все още малцина са се абонирали. Сайтът разчита на маркетингови партньорства за да генерира абонати и се надява на 2000 абоната до края на годината. За два месеца работа интересът към безплатната част надминава очакванията. Те имат 250 000 уникални посетителя (90 000 по прогнозите им) и 1.1 показвания, повече от половината от които са от повторни посетители. Сайтът има посещения от всяка страна, с изключение на Северна Корея, Чад и Еритрея.
Рекламите остават малко. Liberty Mutual Insurance има едногодишен договор, а Fletcher School of Law and Diplomacy в Tufts University рекламира пробно. Мисля, че това ще отнеме време, намираме се в невероятен спад, казва Филип Балбони, президентът на GlobalPost .
Окуражаващо е, че третият поток от приходи расте, като все повече медии се абонират, включително The Daily News и The Boise Weekly of Idaho.
CBS Radio News наскоро сключи неекслузивно споразумание, според което може да се позовава на кореспондентите на GlobalPost като допълнение към своите репортажи.
Седмичното предаване “Worldfocus” включва репортажи от кореспондентите, които са съоръжени с не особено скъпи камери (Flip digital video cameras?)
Сайтът стартира с 8.5 млн. долара от частни инвеститори.
Г-н Балбъни, които е създадет на New England Cable News network, казва, че е убеден привърженик на комерсиалната (for-profit ) журналистика. „Вярвам дълбоко в сърцето си и душата, че дисциплината на пазара създава силна организация. Тя ви дава по-голям шанс да бъдете самоиздържащо се предприятия, без да се налага да се обръщате към правителството или фондации”, които могат да бъдат изменчиви, казва той.
Много преди дебата дали весниците и списанията трябва да плащат за уеб съдържание, Балбъни предвиди да има потребители, които да плащат поне за част от сайта. Това е бил урок, научен след годините в кабелните телевизии, които се подкрепят от абонати, както и от реклами.
Алън Матър, медиен инвеститор, който анализира новинарските бизнес модели в своя блог, отличи GlobalPost в едно интервю заради модерния подход в търсенето на приходи, които не са просто реклами и абонаменти. „Те са идентифицирали всеки възможен приход, за който мога да се сетя.”
Но въпросите остават, казва той, включително колко медии все още имат бюджет да плащат за статии и дали ще съумеят да създадат завладяващо съдържание, което да привлече достатъчно абонати. „Аз мисля, че всеки им желае успех, защото те са много близо до това, което е бъдещето на новинарството.”

Posted in Нещо за четене, Поводи и съмнения Tagged: бизнес модел, новини, free, fremium

Long Tail пропаганда

ivanina — Sun, 29 Mar 2009 12:44:08 +0000

И рекламодателите се сетиха за long tail, става ясно от блога на Крис Андерсън.
Според оценките има 1.2 милиона сайта, които продават реклами – сами или чрез рекламните мрежи. Много от тях са в дългата опашка – малки сайтове, насочени към специфична аудитория, чието съществуване се предпоставя от ниския праг за навлизане на пазара, който интернет създава. Но бюрото по интернет рекламите смята концепцията за дългата опашка, базирана на закона на Парето за неясна и безкръвна, пренебрегваща лицето на хората, чието живот е станал по-лесен, благодарение на …. подкрепяния от реклами бизнес модел. Сега бюрото се опитва да обърне вниманието на рекламодателите към малките сайтове, а Крис Андерсън великодушно се радва.

Posted in Less is more

Краят на безплатния обяд

ivanina — Sun, 22 Mar 2009 16:08:57 +0000

По „Икономист”
„През последните години, потребителите свикнаха да се угощават с безплатни онлайн благини от всякакъв вид: новини, борсови котировки, имейли и дори бърз достъп до интернет. Тези дни доткомите не правят новини с още повече безплатни оферти, а с обявления, че ще започнат да искат да се плаща за техните услуги”. Тези думи се появиха в „Икономист” през април 2001 г., но са на място днес. По време на дотком бума се разпространяваше идеята, че би трябвало да има нещо като безплатен обяд, или поне безплатни интернет услуги. Фирмите се вдъхновяваха да предлага съдържание и услуги с надеждата, че ще могат да „монетизират” получените в резултат показвания чрез продажба на реклами. Нещата не сработиха точно така и резултатът беше дотком кризата. Компаниите опитаха друг бизнес модел – платения достъп, но много малко успяха да накарат хората да плащат.
Всичко започна отново през 2004 г. с листването на Гугъл на борсата, което разду балона на “Web 2.0”. Способността на Гугъл да пласира малки, таргетирани текстови реклами близо до резултатите от търсачката и на други уебсайтове, означаваше, че много от бизнесмоделите, за които си мислехме, че са убити от дотком бума, сега възкръсват. Изглеждаше, че наистина има пари, които да бъдат направени от интернет реклама, при положение, че тя се насочи правилно – проблем, който може да се аутсорсва на Гугъл. Бе общоприето, че единствената причина, поради която моделът не сработи първия път е била дефицитът на шилоколентови връзки. Преследването на повече показвания (кликове) започна отново и изгряха серия нови звезди: MySpace, YouTube, Facebook и сега Twitter. Всеки предлага свободни услуги, за да привлече по-голяма аудиторка, която би привлякла – в някакъв неясен момент в бъдещето – големи суми рекламни приходи. Това сработи при Гугъл, в края на краищата. Така безплатният обяд се върна отново.
Сега реалността се потвърди още веднъж, с познати резултати. Броят на компаниите, които могат да се издържат с рекламни приходи се оказа много по-малък, отколкото много хора мислеха и Силиконовата долина изглежда навлезе в нова ядрена зима (see article).
Интернет компаниите отново уволняват хора, свиват се, затварят, опитват се да се продадат на гигантите с дълбоки джобове или преговарят да направят съдържанието си платено. Някои любимци на Web 2.0 (MySpace, YouTube) успяха да намерят купувачи преди балонът да се пукне, прехвърляйки задачата за намиране на печеливш бизнес модел на някой друг (News Corporation и Google). Но как точно Facebook или Twitter ще успеят да намерят достатъчно пари остава неясно. Facebook има няколко опита, последният със схема, наречена Facebook Connect. Основателите на Twitter смятаха да забравят за приходи до 2010 г., но сега сайтът изглежда се подготвя за включване на реклами.
Идеята да подариш нещата си онлайн и да се надяваш на реклами по-късно без съмнение се нрави на потребителите, които харесват безплатните услуги. В това има и бизнес логика. Природата на интернет означава, че бариерата за навлизане на нови компании е твърде ниска – наистина, благодарение на технологичните подобрения, тя е дори по-ниска в ерата на Web 2.0, отколкото беше в дотком ерата. Интернет също позволява на компаниите да използват мрежовите ефекти, за да привличат и задържат потребители много бързо и евтино. Така че не е изненада, че конкурентните търсачки, социалните мрежи и сайтовете за споделяне на видео подаряват своите услуги в замяна на привлечението на потребители и оставят настрана трудния въпрос как да правят пари. Ако се грижите твърде много за бизнес модела, рискувате да изостанете.
Но в края на краищата всеки бизнес се нуждае от приходи и става ясно, че рекламата няма да осигури достатъчно.Безплатното съдържание и услуги бяха заблуждаваща идея. Урокът от двата интернет балона е, че някой някъде ще трябва да прибере сметката за обяда.и

Posted in Нещо за четене Tagged: дотком, free, internet, web 2.0