Възходът на аматьора

Статия по една важна тема от Ивайло Дичев в новия брой на сп. Мениджър, макар и с прекалено (за моя вкус) позоваване на идеологиите. Харесвам Дичев, но ми се струва също, че би могъл да бъде по-прецизен, когато се опитва да сведе авторските права до заплащането на хонорари. Фактът, че не получавам пари от този блог или за снимките си в другия, не означава, че съм съгласна те да се препубликуват без разрешение. Дичев би трябвало да знае разликата.
Редно е да се каже, че на темата за аматьора и новите технологии е посветена цяла книга, чийто малко крайни изводи разбуниха духовете преди година. Ендрю Кийн говори за дигитален дарвинизъм и твърди, че оцеляват най-кресливите, а най-популярните сайтове се управляват от шепа хора. Като грабват вниманието, youtube, блоговетe и уикитата съсипват доставчиците на оригинално съдържание, например, музикалната индустрия, пише още Кийн.
Стив Фулър в ето тази статия също твърди, че разделението между източници и получатели на информация е възникнало с авторското право.
Точно тази разграничителна линия – дължаща се било на достъпността технологиите, било на създадени от човека бариери (като авторското право), било на факта, че талантът все пак е ограничен ресурс, е първият въпрос от дискусията за аматьора, която ме интересува най-силно. Ако тя отсъства, тогава няма разделение на труда, няма специализация и границата между търсене и предлагане изчезва или се премества някъде. Не знам още.
Вторият е въпросът как увеличаването на броя участници променя класирането (и като подвъпрос, следствие от първия – как се отразява фактът, че публиката е и автор). Засега имам някаква идея, но търся възможности за статистическо потвърждаване.