Хората, които не пестят вниманието си

Из книгата “Микротрендове” на Марк Пен
(Тази глава е показателна за начина, по който Пен аргументира тезите си)

Общоприето е да мислим, че обхватът на внимание на американците се свива. Преди няколко десетилетия ние съкратихме продължителността на рекламите от 60 на 30 секунди, а сега очевидно правилната дължина на интернет рекламите е 15 секунди.
Но някои хора оперират на напълно различна дължина на вълната. От книги до филми, продукти и новини, те търсят повече дълбочина, повече информация, реални отговори на въпросите от живота.
Те искат субстанция, не стил или проблясъци. И така, докато маркетолозите и политиците, усъвършенстват комуникативните си умения за нуждите на страдащата от ADD Америка – пакетирайки ударните си послания в рамките на наносекунди, колкото те си мислят, че аудиторията може да понесе, може би си струва да обърнат малко внимание и на американските LAS – Long Attention Spanners (не зная как се превежда това – може би Разпростиращите се надълго и нашироко).
Как разбираме, че LAS са някъде там?
Да погледнем спорта. Половин милион американци участват в маратони, бягайки 26 мили или повече. 200 хиляди се пробват в триатлон, най-тежкият от които е т. нар. триатлон за железни хора (?) – маратон плюс 2.6 мили плуване плюс 112 мили каране на велосипед. Това не е като да спечелиш лесно 50-метров спринт . Това се хора, които са изцяло погълнати от нещо и остават прилепени към него за дълго време.
Голфът, който отнема по 4 часа на рунд, и е повече игра на ума, отколкото на тялото, през последните 20 години нарасна до индустрия за 62 млрд. щ.д. По-бързите игри като тениса загубиха популярност, след като все повече хора искат да забавят темпото и да се потопят, било в мислите си, било в спорта.
Или да погледнем четенето. Дори след като средната интернет страница взема 60 секунди на клик , списания като Atlantic Monthly с дълги 13000 думи, разсъдъчни статии увеличават своята читателска аудитория до почти половин милион или почти с ½ след 1980 г. Само от 2002 до 2005 г. тиражът на Foreign Affairs – едно списание без картинки, нарасна с 13%.
Истинският разбивач са пъзелите. Около 50 милиона американци се занимават с игрословици (crossword puzzles?), особено по Източното и Западното Крайбрежие, където си мислим, че животът тече забързано.
През 2003 г. никой не беше чувал за судоку, сега книжките с тази прилепчива игра осигуряват глобални приходи за над 250 млн. щ.д.
LAS не са маргинална група, настройката за дълготрайни занимания е истинският мейнстрийм.
Най-касовият филм в Америка е „Титаник”, който трае 3 часа. „24” – тв шоу, което взе пет награди „Еми” през 2006 г., ви кара да го гледате цял сезон, за да разберете какво се е случило в един ден. “Хари Потър”, най-популярната книжна серия на земята, доказа не само, че обичаме дълги истори, но и ни накара да чакаме на опашки, дълги като змията на Lord Voldemort, за следващата порция.
Всъщност, през 2005 г. бестселърите са с повече от 100 страници по-дълги, отколкото 10 години по-рано. А дори през 1995 г., средната дължина на книгите в пот 10 е била цели 385 страници.
Моят фаворит са политическите речи. Всеки експерт по политическо говорене на земята ще ви каже, че кратките и приятни речи са мощно средство. Речта от Гетисбърг (Gettysburg Address) съдържа по-малко от 300 думи и е отнела на президента Линкълн по-малко от три минути, за да я произнесе. През 1995 г. президентът Клинтън представи реч „За състоянието на нацията” в размер на 9000 думи, която му отне 65 минути и тя беше едновременно най-дългата и една от най-успешните в историята.
И така, докато много политици се опитват безконечно да натъпчат големи мисли в няколко думи, президентът Клинтън овладя изкуството на кампанията, базирана на проблемите. Няма съмнение, че мнозина оценяват подобни дълги обяснения като досадни и неуверени. Но кандидатите постъпват така от уважение към хората и вярват в това, което В. О. Кий каза преди 50 години – „гласоподавателите не са глупаци” .
Ки има силно влияние върху начина, по който се отнасям към гласоподавателите. Той систематично изследва президентските избори в Америка и установява, че всеки един е решавал за кого да гласува на базата на реални, рационали и сериозни причини, е според това кой е носил по-добра вратовръзка. Неговото мислене е базата на голяма част от работата, която върша – че рационалната страна на хората е много по-въздействаща в много области, отколкото чистия инстикт или емоционалната страна. Срещу всеки, който решава в рамките на един Проблясък (очевидно под атака е едноименната книга), има някой, който решава след сериозно интелектуално усилие. И това е последният тип гласоподаватели, който в повечето случаи решава изборите.
Значението на LAS в политиката не трябва да се подценява – Америка се гради на дълги интелектуални документи, въплътяващи силни идеи, които са били дискутирани дълго по нощите.
Накрая да се върнем в комерсиалния свят – погледнете някои разстройващи реклами като тази на прахосмукачките Dyson. Тук изпълнителният директор прилежно обяснява детайли от физиката и в крайна сметка те изметоха пазарния дял на лидера.
Така че бъдете предпазливи, преди да приемете шаблонната мъдрост, че американците не могат да се концентрират, че сме твърде разсеяни, за да изслушаме продължителен разказ и че политическите постове винаги отиват при кандидатите с най-острумна финална реплика. Понякога хората говорят малко, не защото са чак толкова находчиви, а защото няма какво да кажат.

С малки съкращения и без претенции за превода