Наблюдения върху шума в заведенията и на други места

Оказа се полезно да се вслушам в ежедневието, вместо да се правя на умна пред компютъра. Преди няколко дни ме заведоха в една от известните бирарии в центъра и се стреснах от количеството шум в просторните, но препълнени помещения. Малко по-късно, в една модерна сладкарница със съвсем малко по-ниска гъстота на населението, но почти тиха, се размислих върху разликата в децибелите:
Разбира се, човек веднага би си помислил за силата на контекста. Аз също се сетих, но на второ “четене”. Първоначалното ми усещане беше за гласово наддаване – надвикваш се, защото всички се надвикват. Говоря за първоначален висок праг на шума, спрямо който се нагласят останалите; тоест важни са относителните стойности (нива на шума) … поне докато не оглушеем. Хората като мен, чийто глас няма достатъчен капацитет, просто нямат шанс на такива места.
Контекстът вече идва да обясни защо прагът е висок – да речем, защото атмосферата в двете заведения е различна; или пък защото първият посетител по някаква причина е викал и това се е запомнило като модел за поведение. Някой би казал, че няма нужда от сложни теории, а единственото обяснение е количеството изпит алкохол, но тъй като използвам кръчмите само като повод, конкретната причина не е важна. Внимателният читател вероятно вече се е досетил, че го насочвам към надвикването в информационното пространство.
Там има места, на които е прието да се “вика”, например, това са местата, претоварени с информация, местата, които се посещават от скоростни читатели или такива, които не са много внимателни и се нуждаят от специални ефекти. Агресивните нестандартни рекламни банери, които изскачат отвсякъде, имат същото обяснение – след като един се е сетил, останалите трябва да го последват, иначе ще останат нечути.
Идеята за праговете е много важна.
Първо, залагането на първоначалния праг (ниво на шум) донякъде е въпрос на случайност. В случая с кафенетата и бирариите, както всички сме забелязали, репутацията се дължи до голяма степен на първите посетители. Същото е и с новосъздаден сайт (разбира се, в най-голяма степен това се отнася за социалните мрежи, но не само) – правилата на общуване, асортиментът, темите, времето на престоя, въобще нещата от контекста до голяма степен се нагласят спрямо първоначалните посетители. Оттам нататък новоприсъединилите се съобразяват и само критична маса от друг тип посетители може да промени установените нива. Тази зависимост от първоначална малка аудитория ми изглежда по-слаба при вестниците, които не са толкова интерактивни.
Второ, възможно е да се окаже, че така установените прагове са твърде високи и съществува неизползваем диапазон, който остава под прага. Можем да говорим за праговете и в парично изражение. Мернах тия дни едно изказване на Росен Петров, че разходите за направа на едно телевизионно шоу са се вдигнали в пъти (не помня точно колко милиона, а нямам навика да си събирам интервюта на телевизионери); тъй като нямам впечатление телевизиите да станали по-интересни, очевидно имаме ситуация на повдигане на прага и надвикване. Вероятно за всички би било от полза да свалят прага и вместо с 1 милион за направа на тв шоу, да може да стартират с 500 хил. лв. Предполагам обаче, че това не може да се реши в рамките на установената територия, а е необходимо част от играчите да мигрират на друго място (да се насочат към друго модерно заведение) или да фалират.
Трето, възможно е да съществува и горен праг, праг на поносимост. Ако е така, то повдигането на долния праг свива разликите и прави нещата неразличими. Това обаче е само хипотеза, зад която не стои нищо, освен просто сравнение.
И тъй като аналогиите не са доказателства, ще спра дотук с тези бележки, за които ще е добре да не се четат прекалено сериозно.