Силата на контекста (четиво за кмета)

Главата “Силата на контекста” бе една от причините да си купя книгата на Малкълм Гладуел “Повратната точка” веднага щом излезе. Макар че неговата идея за контекста се оказа по-различна от това, което съм си наумила (което не е непременно лошо:)), книгата е находка. Тя е богата на необичайни истории, които могат да преобърнат представите ни за движещите сили на обществените процеси (Повече за Гладуел в следващ пост).
Следващата история е най-яркият пример за силата на контекста. Тя удивително ми напомни един епизод, който се е набил в главата ми от детството – за съветски генерал, чиято армия била изправена пред превъзхождащ противник, но въпреки безнадеждната ситуация той всяка сутрин проверявал дали войниците са избръснати и в пълна готовност. Нямам спомен как свършваше историята (като че ли с неколцина оцелели), нито доколко е преувеличена. Гладуел определено владее повествованието по-добре от съветската пропаганда. Ето какво разказва той:
През 90-те години престъпността в Ню Йорк рязко спада. През 80-те в града са се извършвали 2000 убийства годишно и 600 000 тежки престъпления. А само в метрото – 20 000 углавни престъпления. Гладуел описва състоянието на метрото като глава “Транспорт” в дантевия “Ад”: влажни стени, надраскани с графити мотриси, мръсни и студени вагони, ежедневни пожари и дерайлирали влакове. След като достига най-високата си точка през 1990 г., престъпността изведнъж отбелязва рязък спад: убийствата намаляват с две трети, углавните престъпления – наполовина. Само в метрото престъпленията са със 75% по-малко.
Защо се случва това? Няма регистрирани миграционни процеси, не са провеждани разяснителни кампании. Съществуват различни теории: едната е намаляването на нелегалната търговия с крек кокаин, другата – икономическия подем. Но, отбелязва Гладуел, ограничаването на разпространението на кокаин е по-отдавнашна тенденция, докато през 1990 г. икономиката на Ню Йорк е още в застой. Във всеки случай това би довело до постепенна, а не до рязка промяна, казва той.
Обяснението, според Глаудел, е в теорията за счупените прозорци на двама криминолози- Уилсън и Келинг. Те смятат, че престъпността е последица от общото безредие. Ако видите къща, оставена дълго време със счупен прозорец, ще решите, че никой не го е грижа. Скоро всички прозорци ще бъдат счупени и това ще се разпространи по цялата улица. Двамата твърдят, че проблемите на града – като графитите, агресивните просяци и безредието, подканят към престъпления. Крадците знаят, че има по-малък шанс да бъдат заловени в квартал, където потенциалните жертви се чувстват некомфортно, пишат те.
Това е теория за престъпността като епидемия, обяснява Гладуел.
Какво се случва в Ню Йорк всъщност? В края на 80-те Келинг става консултант на транспортните власти, а за директор на метрото е назначен някой си Дейвид Гън, който приоритетно се заема с … почистването на графитите. Гън е убеден, че няма смисъл да прави инвестиции в инфраструктура, докато не откаже злосторниците. “Графитите бяха стимул на срива в системата”, обяснява той и добавя, че това е важно за мотивацията на служителите. Почистването на метрото продължава от 1984 до 1990 г. Тогава начело на Транспортна полиция застава Уйлям Братън, също последовател на Келинг, или, ако предпочитате, на Дон Кихот. Той се залавя с гратисчиите. Дотогава полицията е смятала, че не си струва да си губи времето със 170-те хиляди гратисчии, тъй като са се извършвали по-големи престъпления. Братън обаче е бил убеден, че дребните безредия подканят към по-големи. През 1994 г. Рудолф Джулиани го прави шеф на градската полиция и той прилага тази стратегия за целия град, като поема битка срещу пияниците и тези, които пикаят на публични места…
“Когато престъпността в града започва да спада – бързо и рязко, както в метрото – Братън и Джулиани посочват една и съща причина: дребните, наглед незначителни нарушения срещу качеството на живота в града имат критично значение за разпространението на по-сериозни престъпления.”
Или повратът настъпва, когато се коригират дребни подробности в средата, твърди Гладуел.