Гугъл в мозъка

Колко бихте платили, за да ви сложат малък чип в мозъка, така че да удвоите капацитета на краткосрочната си памет? Това пита Gary Marcus, професор по психология и автор на книгата “Бъг: случайната конструкция на човешкия мозък”.
Несигурната динамика на паметта ни прави уязвими пред агресивността на пропагандаторите, пред капана на стереотипите (по-лесно достъпните спомени изместват по-малко популярните) и пред това, което психологът Тимъти Уилсън нарича ментална зараза. Тази констатация е още по-мъчителна, когато сравним способностите на човешкия мозък с компютъра, пише още Маркъс и обяснява, че разликата се дължи на организацията на човешкия мозък, който не локализира спомените за разлика от машината. Ние си припомняме информация, без да имаме идея къде се намира, а използваме подсказки или следи (cues or clues), които ни казват какво търсим. Проблемът е, че е много лесно нашите спомени да бъдат объркани. Това, което си припомняме във всеки даден момент, зависи от обстоятелствата, при които се е случило да се активира парченце от нашите ментални джунджурии. Нашето настроение, средата и дори позата ни влияят на паметта. Изследванията показват, че ако учите дума, докато седите отпуснато, по-добре ще си спомните тази дума, ако сте отпуснат, отколкото ако стоите изправен.
Екип учени от Торонто е показал как техниката, известна като дълбокомозъчно стимулиране може да направи малки, но забележими подобрения в използването на електически стимулации, за да се повлияе на задвижваните от подсказки връзки (cue-driven circuits), които имаме.
Подобни техники могат да направят спомените по-достъпни, но не по-надеждни. За да бъдат те едновременно по-достъпни и по-сигурни, е необходимо нещо друго, може би система, направена по образец на Гугъл, която комбинира суфлиране (подсказки), подобно на човешката памет и локализация на паметта както в компютъра.
Това ще ни позволи да търсим в собствената си памет, както в интернет. Дали това ще ни направи компютри, пита Маркус и отговаря отрицателно. Един невро имплант, снабден с главна карта на паметта, няма да повреди нашата способност да мислим и обичаме и дори няма да увеличи размера на нашата памет. Но проблемът никога не е бил колко информация можем да складираме в паметта си, а в това как да я извадим оттам, заключава той.
Преразказ на тази статия