април 14, 2008...1:00 am
Векът на забравата
Отново Дейвид Брукс, този път със статията „Голямото забравяне” - малко преувеличена, но много забавна и може би дори поучителна.
Зараждащият се Век на лошата памет ще има огромни последици за социалната постройка и международния баланс на силите. Експертите по международни отношения ще забележат, че великите сили могат да се определят чрез техния национален стил на забравяне. Американците забравят своите грехове. Руснаците забравят своите слабости. Французите забравят, че са забравили Бог. А в Близкия Изток, забравят всичко, освен своите обиди.
Ще има нови социални движения и каузи. Местата за паркиране пред супермаркетите ще бъдат изпълнени с чудати криминални банди, състоящи се от купувачи на средна възраст, търсещи колите си. Ще стане ясно, че постоянният поток от блог постове и имейли погубва способността за запомняне, хората ще се сблъскат с модерния избор на Софи (идиом за избора между ужасяващи алтернативи) – вашето BlackBerry или вашия разум.
Невроеколози ще възникнат от движението за бавно хранене (става дума за италианската организация), подтиквайки хората да приемат загубата на памет като начин да намалят своя ментален отпечатък. Междувременно , ще се появят мнемонични гуру-та, предлагащи да ви продадат невро Виагра, но единствените стари спомени, които хапчетата наистина ще ви върнат, ще включват тригонометрията.
Както при всички големи исторически трансформации, членовете на високо образованата средна и висша класа ще изразят своето страдание най-шумно. Особено болезнено е, когато „нарцисите” страдат от загуба на памет, тъй като те губят част от личността, която обичат най-много. Най-напред те губят темите, които само са се престрували, че разбират – теорията на хаоса, монетарната политика, Дон ДеЛило – и съвсем скоро техните разговори се ограничават до истории за самогеройство. Тяхната привързаност към самите себе си ще устои на този Век на лошата памет, но неспособността да си припомнят ще доведе до една от най-забележителните характеристики на епохата: кратките мемоари.
Вашият коментар