Обмен и създаване на информация: Уикипедия

Философът на знанието Стив Фулър за средновековната демократична традиция в обмена на информация и за Уикипедия. Две са тезите, които правят впечатление: изчезването на разликата между производители и потребители на информация; отказът от лична оценка и липсата на оригинал:
“Докато “Web 1.0” облекчава съхранението и предаването на информация в големи обеми в киберпространството, “Web 2.0” се предполага, че ще направи целия процес интерактивен, напълно заличавайки бариерата между предаващите информация и нейните получатели.
Но все пак ние сме били тук и по-рано – във всеки случай, през по-голямата част от човешката история. Рязкото разделението между производители и потребители на знание е започнало само преди около 300 години, когато печатарите са си осигурили кралска защита на своя занаят заради пиратството на бързо развиващия се книжен пазар. Наследството от този успех – законът за защита на авторските права – продължава да спира опитите от киберпространството да се направи свободен пазар на идеи. Преди е имало по-малко читатели и по-малко писатели, но те са били едни и същи хора, които са имали относително пряк достъп до работите си. Наистина, много по-малка, бавна и фрагментирана версия на обществото на Уикипедия се е появила с подема на университетите в Европа в 12 и 13 век. Големите, украсени с орнаменти ръкописни кодекси от ранното средновековие дават началото на преносими „наръчници”, проектирани така че да позволяват леко съпрокосновение на пачето перо. Страниците на тези книги продължили да се правят от животинска кожа, на което лесно се пише. Това на свой ред е направило авторството трудно за установяване, тъй като текстът е могло да се състои от преписан материал с добавени коментари на преписвача, кои впоследствие са ставали отделна книга, предавана от ръка на ръка.
Уикипедия отстранява много от тези технически проблеми. Всяко измерение на статия в речника автоматично се записва в историята, по този начин статиите може да се четат като пилимсести, както са ги наричали средновековните филолози, което означава текст, върху който е нанесен нов текст…. Подобна политика се състои от три правила: 1) няма оригинално изследване; 2) неутрален възглед; 3) проверяемост. Тези правила са разработени за хора, които имат на разположение различен материал, но няма авторирет, който да го оцени. Такъв е бил епистемологичният (отнасящ се към знанието – бел. прев.) подход на Средновековието, който предполага изначално равенство на всички хора, подвластни на непостижимия Бог. Всеки е могъл да разчита най-много на идеално балансирана диалектика. Това отношение е предизвиклаво спорове между учените в Средновекопието. В киберпространството подобна практика, която често наричат „тролинг” (от канон или от жаргона за подстрекател?), остава основа на контрола за качество на Уикипедия.
Уикипедия съдържа в себе си демократичното Средновековие, което не приема правото на лична оценка при отъствието на проверими източници.”
Цялата статия