април 6, 2008...6:18 pm
Free or Fee
Две скорошни статии ме насочват към една от основните ми теми - безплатната информация. Един богат на примери обзор по темата за избора между платено и безплатно онлайн съдържание (откъдето заимствах заглавието) в InformationWeek и, разбира се, Крис Андерсън с уводните размишления по неговата бъдеща книга, FREE! (виж и линка към Wired).
Статията в InformationWeek е полезна с многото примери (по понятни причини за мен бе важно да науча как печели Quote.com, но бях впечатлена от NewsEdge и ESPN - заради “осребряването” на персонализацията и чувството за принадлежност). Още няколко бележки и цитати от нея:
Заслужава внимание идеята, че интернет, за разлика от печатните медии, е средство направо за продажби, а не за реклама (можеш директно да си купиш това, което ти внушават). Това би трябвало да значи, че рекламата в нета има повече сила, оттам тя може да финансира много повече безплатно съдържание. (Имайки опита и от двете медии, ще си позволя да добавя, че вестникарската реклама е много по-трудна за персонализация и за насочване към специфична аудитория.)
В статията има множество примери за информация, която си заслужва парите - таргетираната, бързата, лесната за ползване, с гарантирана достоверност, с добро покритие и дълбочина… И, разбира се, продаваната под бранда на известни медии.
Твърдението, че търсачките и справочните сайтове събират повече реклама, отколкото доставчиците на съдържание, е също интересно, макар че към него не са приложени данни.
И няколко цитата за платеното съдържание:
Mary Lee Kennedy - “Не можем да вземаме бизнес решения, базирани върху информация, която всеки друг има”
Michael Kolowich - “За потребителите, новините са забавни, за хората на бизнеса - необходими (свободен превод на “For consumers, news is nice to know; for businesspeople, it’s need to know”)
Chris Anderson, както му приляга, се стреми да бъде по-всеобхватен. Историята на Жилет, който се сетил да подарява самобръсначки, за да може да пласира ножчета, е наистина добро начало. Но твърдението му, че в крайна сметка всичко се свежда до кръстосано субсидиране (за сметка на други продукти или от рекламодател) е малко пресилено. Наистина той прави уговорката, че говори за света извън Gift Economy (в коментарите на блога). Иначе идеята е, че зарибяващите подаръци поради кръстосано субсидиране се дължатна увеличената свобода да се дефинират по-широко пазарите. Има и хубава илюстрация на цената на лоу кост полетите. Втората тенденция, която води към FREE!, е падането на (пределните) разходи и главната опора тук е знаменитият закон на Мур, според който цената на транзисторите спада наполовина на всеки 18 месеца.
Един цитат: “Една стара шега от бума в края на 90-те беше, че в интернет има само две числа - безкрайност и нула. Първото, поне доколкото се отнася до оценките на фондовите борси, се оказа невярно, но второто си е живо и здраво. Уеб пространството стана територия на безплатното.”
Андерсън разглежда шест модела на безплатни стоки (виж taxonomy):
- freemium - познаваме този модел заради безплатните мостри, но в дигиталния свет съотношението се променя и 1% от потребителите издържат останалите;
- рекламно покритие;
- кръстосано субсидиране;
- нулеви пределни разходи;
- обмяна на услуги;
- подаръци от типа на софтуера с отворен код.
Той не се ограничава само до информационните стоки, но и всякакви други стоки, които, както и самобръсначките на Жилет, могат да бъдат подарявани с цел зарибяване, или пък са станали прекалено евтини - като китайските тишъртки.
Но има съществена разлика между информационните и традиционните индустриални стоки. Не само е присъщо на информацията да клони към нулеви пределни разходи, но и тя “по рождение” е свободна. Не е така с тениските.
Другите ми бележки - в бекграунд рубриката (coming soon), за да не прекалявам. Все пак харесвам Крис Андерсън.
Вашият коментар