Новинарските сериали

В разгара сме на поредния новинарски сериал – тръгнал от аферата “Куйович-Иванов-Петков”. И преди се случваха подобни – историята на Вальо Топлото или, за да сменим темата, преселението на Зрънкови*. А помните ли “Оня списък”? Вероятно не, което идва да покаже, че само постановка от ранга на аферата “Уотъргейт” има шанса да стане евъргрийн. Но има една важна разлика между аферите от 90-те и сегашните – тогава нямаше търсачки и организатори на съдържание, така че ”закъснелите” по-трудно навлизаха в новината. Сега разрастването на един скандал и каквато и да е новинарска сага привлича публика на втория или третия ден, но благодарение на интернет вече не е трудно да проследи началото на историята.
Новинарските сериали са интересни за икономиката. Те смекчават една от главните характеристики на информацията – нейната нетрайност и разкриват друга, която засега ще нарека самогенерираща се полезност и е част от икономиката на “Колкото повече”. Често става дума и за обикновено любопитство (всички искаме да видим какво ще стане накрая). В термините на микроикономиката серийните новини са допълващи се стоки. Но имам предвид и нещо малко по-различно: хората четат серийните новини, защото вече са запознати с главните герои и сюжета и не им се налага да отделят време за обучение или за навлизане в подробности. Защо серийните новини са изключение от правилото, че хората търсят винаги нещо ново, нещо различно? Трудностите по възприемането са един от ограничителите на потреблението на информация. Ето защо разпознаваемостта компенсира насищането, което е една от аксиомите на традиционната икономика (закона за намаляващата полезност). Ще имам поводи да пиша много за това. Второ, информацията е (post) experience good. Не знаете какво ще прочетете, преди да сте го прочели. Тази несигурност може да ви накара да се въздържите от покупката, докато при серийните новини поне нямате чувството, че си вземате котка в чувал.

Това са накратко икономическите причини публиката да харесва новинарските сериали. Защо от поредния сериал се стигна до верижна реакция е отделна тема.

UPDATED, 04.04.2008 - Забелязвам, че интересът към Кюйович спадна около три пъти в сравнение с читаемостта по време на пика на скандала (доколкото мога да имам пълни наблюдения). Явно темата започва да втръсва и отново влиза в сила факторът насищане, тоест ако измерим читаемостта (кликовете като мярка на търсенето), ще имаме добре позната ни парабола.

* – На тази забравена сага от 2002 г.  и на една статия на Георги Господинов дължа идеята за серийните новини. Тъй като архивът на “Дневник” е платен, а авторските права трябва да се пазят, ето само началото:

“Мамо, мамо, кога ще почне филмчето за Зрънкови?” С този въпрос всяка вечер малкият син на едни мои познати се заковава пред телевизора за новините в осем. И чака поредния епизод от най-новата българо-ромска копродукция “Невероятното пътешествие на фамилия Зрънкови”.