март 20, 2008...6:54 am
За интернет и славата
Слоганът “Хора стават звезди” изглежда е напълно верен, що се отнася до интернет. Тези дни доста се пише и говори за внезапната слава, споходила участничка в “Мюзик Айдъл”. Няма да се присъединявам към коментарите по темата “Кен Ли” (интересува ме само явлението взривна популярност), само ще прибавя линк към руския аналог ”Gitar, come to my budoar” или нещо такова - ( http://www.youtube.com/watch?v=AOzkN8dHnjk). Този пример е дори по-впечатляващ от нашия, тъй като напълно липсва началният тласък, който осигурява една телевизионна продукция.
Подобни истории има много, например ревящия фен на Бритни Спиърс, чиято популярност ми бе трудно обяснима. А сега най-гледаният клип в Youtube e един самоделен танцьор, който изпреварва по посещаемост Риана и Аврил Лавин. Клипът е с отвратително качество и само заради това спестявам линка. (Но може би трябва да се покаже на всички, които вярват, че броят на кликовете е основното мерило.)
И още един въпрос във връзка с това: Очевидно след преминаването на определен праг популярността на някое подобно клипче започва да расте експоненциално, а клипчето се препредава от човек на човек като вирус. Как се определя този праг е може би един от най-важните въпроси на това, което наричат entertainment economy. Кое способства той да бъде преминат? Дали, например, парчето “Кен Ли” нямаше да остане незабелязано, ако някой не се беше постарал да му сложи субтитри. Или е необходимо нещо малко (като виц или ключова дума), което може да се подхвърли набързо в офиса или по телефона и да се възприеме без усилия…
Първото ми предположение е, че до голяма степен резултатът е оставен на случайността или, ако предпочитате, на закона за големите числа. Но Малкълм Гладуел има теория за точката на пречупване, след която популярността расте в геометрична прогресия.
Вашият коментар