Мъдростта на тълпите

РЕЗЮМЕ

Фокусът на западното общество е върху силата на индивидуалния ум, но при подходящи обстоятелства, групите всъщност могат да вземат по-добри решения, отколкото най-умните им членове. Когато индивидите в тълпата се различават (хетерогенност), независими са и децентрализирани, тяхното обобщено решение е учудващо точно. Силата на групите може да бъде използвана за намирането на неизвестни отговори и за да решим как да коорнираме поведението си и да си сътрудничим. Нашите всекидневни занимания, нашето правителство и икономиката се влияят от силата на тълпите и когато нещата вървят наопаки, това се дължи на факта, че един от ключовите елементи на една интелигентна тълпа липсва или е бил подценен.
В Мъдростта на тълпите журналистът Джеймс Суровиески прави извода, че големите групи от хора са по-умни от елита. Книгата е отговор на Лудостта на тълпите. Ако четем внимателно обаче, ще видим, че условието за “мъдрост” не е приложимо за финансовите пазари, както и много други обществени процеси.

Новините, които можеш да загубиш

Сега е раят на потребителите на информация, които получават най-доброто от стария и новия модел (енергични репортери, опитни редактори, от една страна, ниска цена, от друга). Но това няма да продължи дълго. Скоро ще започнем да получаваме това, за което плащаме, а то няма да е много.
Това е заключението на Джеймс Суроуиеки в тази статия за Ню Йоркър. Той сравнява проблемите на вестникарството с неправилната преценка на променящите се обстоятелства. Това е примерът с жп компаниите, описан в книгата на Теодор Левит “Маркетингово късогледство” – сега издателите се концентрират върху проблемите на вестниците, без да разбират, че са в информационния бизнес.

Анкета

Медиите: филтър или предавател

Ако не бяха скандалът и прелюбопитният правен казус около него, не бих обърнала внимание на астролога Лещански. Но упоритите внушения, че виновен е не той, а медиите, разпространили информацията, провокират към размисъл. Това, разбира се, са крайни мнения. В други случаи сме чували и противоположните нервни реакции, стигащи до обвинения в цензура. Въобще медиите са удобна мишена, но въпреки това изискването те да филтрират информацията, която предават на публиката, означава, че същата тази публика им отрежда роля, която не иска да им признае явно.

Три повода от наградите “Пулицър”

Триумф на Ню Йорк Таймс и нито една награда за финансов журналист в годината, през която финансовата криза превзе медиите. Това е обобщението на наградите Пулицър. Три кратки бележки:
Първата е анкетата на Феликс Семън, от която излиза, че пропускът се дължи на неумението на журито да се справи с тази сложна материя.
Втората е съвпадението на добри и лоши новини – само ден след триумфа си Ню Йорк Таймс отчете феноменални загуби, а акциите на медийната компания поевтиняха с 13%. Нещо не е наред.
Накрая, направи ми впечатление признанието за новите медии и интернет. За първи път тази година наградата отразява ” “хибридния характер на журналистиката, комбинация от текст, снимки, онлайн съдържание”. Откъдето трябва да си направим извода, че онлайн съдържанието не е субстанцията на новината, разбирана като факт, поднесен с повече или по-малко красноречие, нито пък е само визията (снимки), а онова неуловимо нещо, което подпомага възприемането, управлява вниманието ни и ни кара да отсеем информацията, която ни е полезна…

Публична стока?

Още малко за това доколко информацията е публична стока или поне доколко може да се консумира, без да се нарушават интересите на конкурентните потребители.
В тази статия за търговете за ипотекирани имоти се съдържа чудесна илюстрация за една специфика на информационните стоки, за която и преди съм писала. Обърнете внимание на изречението “Честа практика е обявите да се отлепват, за да се намали конкуренцията при търговете и имотите или вещите да се купят по-евтино.”

1/3 от интернет разчита на реклама

34% от интернет приложенията разчитат на парите на рекламодателите. Или поне, ако се съди по 100-те най-добри уеб приложения за 2008 г.
Кои са другите модели и пълна класификация на начините за печелене на пари онлайн тук

Новият бизнес модел е открит?

Една статия на Ню Йорк Таймс потвърди теориите ми за безплатното съдържание. Но не заради това, разбира се, тази статия трябва да бъде прочетена от всеки новинар.Тя се появява по време, когато дискусията за бъдещето на вестниците става все по-разпалена (ето нещо по въпроса)
Следва бърз и малко съкратен превод:

Long Tail пропаганда

И рекламодателите се сетиха за long tail, става ясно от блога на Крис Андерсън.
Според оценките има 1.2 милиона сайта, които продават реклами – сами или чрез рекламните мрежи.

Краят на безплатния обяд

По „Икономист”
„През последните години, потребителите свикнаха да се угощават с безплатни онлайн благини от всякакъв вид: новини, борсови котировки, имейли и дори бърз достъп до интернет. Тези дни доткомите не правят новини с още повече безплатни оферти, а с обявления, че ще започнат да искат да се плаща за техните услуги”. Тези думи се появиха в „Икономист” през април 2001 г., но са на място днес.